В Я Р А

Всяко убеждение в човека е част от неговата вяра.

Вярата е всъщност убеденост в истинността на нещо.

.:: мост към по-чиста реалност ::.

стремеж към истината..::./

 

А твоята истина се гради върху съвкупност от истини, които си възприел заради:

онова детско „искам“, с което си търсил да разбереш света

докато изписваш още с грешки картичките за мама

а тоновете бои по стените още са засъхвали

и ти си се борел с тежката миризма и въпроса кому е нужна

и там, някъде, в някоя от стаите, си се врекъл,

че ще боядисваш само с един цвят стените в къщата си

като пораснеш,

за да не си като другите обсебен от миризмата;

или че ще боядисваш и ти с хиляди цветове стените си,

само и само някой да не разбере, че не обичаш всъщност да боядисваш.

А и тежката миризма е полезна, щом е допусната.

Вярата е твоята връзка със света, със себе си и с вярата на другите.

Вярата е разковничето за смисъла на твоя живот.

Вярата е устой, структура; тя носи ред, който се обновява в рамките на самата себе си.

Вярата регулира твоя живот, тя е стимул да променяш действията си, да обръщаш хода на определени събития в живота си, да се стремиш.

Вярата е твоята лоялна спътница,

окуражаваща.

наместваща.

напътстваща и

вдъхновяваща

ж и в о т а   т и.

                                                                                            д ъ х

    к у р а ж                                                                                                                        

                                          м я с т о 

       път

Вярата носи и дарява  к у р а ж ,

възпълва и осмисля  м я с т о т о,

на което се намираш, а също и 

намества всички твои

таланти,

стимули,

желания,

намерения,

нужди,

трепети на сърцето,

душевни състояния,

духовни стремежи

поставя ги на правилните  м е с т а

в съзнанието ти,

за да знаеш по кой  п ъ т 

                    да тръгнеш,

каква  п ъ т е к а  да прокараш

на                                                                                                                                                    навици,

действия, 

характер.

Вярата те кара да дишаш,

да имаш повече д ъ х,

желание за живот,

а също и те отрезвява.

Помага ти да разбереш кой си,

защо правиш едно или друго,

откъде идва противоречието в мисълта ти;

откъде идват несъответствията между думите и делата ти;

откъде извира промяната.

Вярата не ти казва  к а к,

а само к а к в о  и  к о й.

Какво е важно и ценно за теб, във връзката ти пълноценна и истинска 

със света, със себе си и

с вярата на другите.

И  к о й  си във всичко това.

Истински.

Вярата дава живот.

А ако е убиец на хора,

то напразна е.

Ако е жестока към убежденията на другите,

не е истинна.

Обвинявала ли би, търсеща оправдания,

то вяра ли е?

Тя отваря духа, 

душата и 

сърцето ти

за една истина.

Тя има тази способност -

да отсява съмнения,

страхове,

спомени за

неуспешни опити,

глъчка от

неувереността ни,

чувството за

несигурността в

чужди и свои обятия.

Вярата си служи само с едно оръжие

 и с него посича всички ненужни мисли и горестни чувства, 

които ни правят по-малко А З.

Тя е сигурна в себе си.

Тя не моли другите да я възприемат;

не ги набеждава, че не разбират;

не върви по улиците, за да сее своята истина

и да търси своите права.

Тя омиротворява,

от нея извират множество

и всякакви 

б л а г а,

а в тях няма                                                противоречие,

съпротива,

бунт,

излишество...

Вярата знае как да се ражда в сърцата

и обича сърца, 

които са достатъчно смели,

за да я допуснат 

да расте, да лекува, да храни.

Да притихне, обича,

а и ти с нея да притихваш.

И после да можеш да обичаш.

А каква е твоята  в я р а?