Не и отива
На нея не и отива деменция. Чувате ли? Не и отива. На някои хора - да. По-мълчаливите, да кажем. Чиято срамежлива цепка на устните цял живот е страдала, че трябва да се отваря. И да говори за гълъби, хора и съдби, които никой не вижда. За гълъби тя не говореше. Освен че рецитираше стихотворения. И усукваше като гевреци теории от горчилките си. Че не трябват деца, понеже са неблагодарници. Че мъжете забравят бързо. А хората са страшни същества, по-зловещи от животни - могат да убиват, да лъжат и най-вече да забравят... Не и звъннах на Великден. Каних се и да я посетя. Да и купя бозичка, а тя да ми разказва, че има проблем с мивката; че циганите трябва да са на сапун; ах, като се сети как е живяла с мъжа си; че си готви сама; той бил разбран и хубав; да внимавам и аз; тя не мърда от леглото; нали трябва да пести за храна; но всичко е “бомба, хазяйке!” и да се смее, смее ли, смее.. сама на себе си, че има един куфар и може всеки ден да замине... /Там, където никой не я очаква, колкото и