Поклонник

Метеоритите падат, впрочем, когато Господ прекадява небесата. Тамянът е още горещ и се топи под досега на неизгарящия Му огън. Частици от размекнатото се стрелват с голяма скорост под мощната Му ръка. Падат вече втвърдени. Мишцата Му ни е поела за пореден път, се оказва.  А земята ликува всеки път, когато я целуват бързо изстиващите парчета. Защото никога няма да забрави как тя - плоска, неравна и подута, самата тя жадуваше да целуне нозете на възлюбения Божи син, когато Той стъпваше по нея. И макар Той - Безначалното Слово, чието родословие е далеч по-неизследимо от Давидовото, да е отговорен за създаването и на земята, и на небето, и на водите, и на всички живи същества... В земно - небесния си път Той не се поклони на земята. Не дойде и за да отдаде почит Богу. (работа на ангелите е това). Дойде на човека да се поклони, да го събуди за делата му, достойни за уважение, та дори и да му умие нозете.. Прекадяват винаги на сватба. След влизането в храма, а после и след четенето н

- Заповядай у нас. Ще запаря чай от анасонова звездица. - прошепна само както той може и добави – Мина цяла вечност... В думите му се таеше невъобразима носталгия. Не му остана време да осъзнае, че това е първата им среща. Пътуваха цяла вечност. Както и поеха - тя се хвана здраво за ревера му, той протегна длани нагоре и леко се понесоха. А домът му бе едва на няколко дъждовни капки оттам. Принебесиха се плавно. Нямаше нужда дори да стъпват. Първото нещо, което тя забеляза, бе бездънна мъглявина. Това не я смути ни най-малко. Той и се усмихна приветливо и тържествено разду дробовете си, за да разчисти масата, да очертае стените и проправи път към тесния коридор. В края му, учудващо дори и за него, вече чакаше отдадено ароматът на звездицата. - Ти си още твърде бяла, крехката ми.. - тайнствено промълви той, докато и подаваше чая. - Ако би решила да останеш тук, цветовете ти ще се възвърнат. - Харесва ми... - някак учудена сама от себе си отбеляза тя. Чувствам с