Поклонник

До Гърция се стига бавно. С възглавница за платно, мачта - току-що сплетените ми сутрешни плитки, весла, извезани от рими. Корабът се приплъзва плавно по чаршафите на Тракийско море. Не изглежда да полага голямо усилие, уверено се спира пред всеки гълъб (с желание да провери цвета, който носи в човката си), неволно прави по-дълъг престой на пристанищата, за да чуе глъчката на хората, протяга ръка към минувачи, заговаря се с вятъра... - За какво пишат гръцките поети? - го питам веднъж. - За любов и смърт. И продължава - В музика я вписват, но аз я загубих вече. - Тя ще си дойде пак. Ще я намериш отново. - Смъртта или жената? - Музиката. - Не непременно. - Музиката винаги идва пак, не е невярна като смъртта. Музиката винаги е готова да помогне. Знаеш, има музика за всеки повод. Не ти е дошъл повода за онази музика... - Може и да не е дошъл. А ако дойде, надали ще я чуя пак. Нима смъртта не е най-вярната спътница на човека? Само тя няма как да те разочарова. Тя