Поклонник

Изпратиха го сред вълните на морето. Както и бе посрещнат. Можеше да ходи и по вода. Ако искаше. Можеше и искаше. Но не можеше наистина. Да ходиш по вода е невъзможно понякога. Кръвта му течеше наопаки. Тя се стремеше към най-високото, но за него трябваше отскок от ниско. Скачането също е трудно понякога. Пуснаха го свободно. Отпуснаха ръцете си и го предадоха на течението. То го отнесе. Той се опита. Макар че накрая усилието беше голямо. Невъзможно голямо. От напора му не можеше да поеме въздух. Или още по-лошо - и въздухът течеше наобратно. Оплакаха ли го? Безкрайно дълго. Единствената утеха е, че той е накрая утешен. В прегръдките на ангелите. Въпреки всички невъзможности. Има Кой да види благочестивите дела през друга призма. Да изтупа фалшивия им прах. А може само той да им е скътан там. И един само отказ от фалшивото да е по-чист от тях? Кръвта му течеше наопаки. Запомнете. И сама го понесе по течението. Нашите ръце бяха само свидетели. Как изгнива съкровището на съ