Поклонник

По устните се познават хората, казваше баба. По устните, не по очите.  Има ги и дълги, разляти, стъпаловидни, с много зъби, с малко, има и устни като една, някои са сочни резени праскови, всякакви устни има на този свят. Ама не по формата, дарена някому, ще го познаеш какъв е, а устните ще му гледаш. Че и те душица носят.  Някои се извиват лукаво, други се приплъзват свенливо, има и статуйки, те само тайно се разтварят; има, разбира се, и ненаситни, но и присвити в себе си и Бога, цъфтящи в разговори и молитви, или безкрайно зеещи, чакащи нова радост, била тя мила, тежка или сладостна, но всички, ама абсолютно всички носят всякакви товари, било и най-леките, и винаги, ама абсолютно винаги различно ги препращат към очите.  Всеки човек е уникален. А устните му, начинът да се придърпват рязко, или много внимателно понякога, да попиват думите или да отразяват всеки жест, всяка болка, тревога, надежда, да се издигат, снишават, надолу, нагоре, всеки жест на устните е толкова различен.  Ще ги