По-дири на сърцето
Сърцето дири да поръси щипка време във всеки отрязък време. Та да се умножи, разточи, преумножи, разплуе или смачка дори; или замени с разтегната милисекунда друго време, поради спомен, копнеж, неотложност някаква. Сърцето не търпи часовете, макар в ритъма на себе си да броди. Времето му е странно понятие - пространство, неузнаваемо до непостижимост. Да, сърцето все нещо иска да постигне - по мембрани, помпи, кръв, артерии - но същевременно това единствено да е вече постигнато , осъществено, за това мечтае сърцето: осъщественото да се е случило, да се случва, (и уверение да има, че) ще продължи да се случва. Едно вечно случващо се. Вечно битие. Сърцето няма стремежи как. И какви ще бъдат или не: там промени, програми, разтърсващи събития, катализиращи явления, цикли на катарзис и очистване... Важното е само това вечно случващо се събитие в битието да бъде пълнокръвно. Не да има от всичко, а да бъде всичко и не да бъде всичко - и пошло, и прекрасно, и мерзко, и в