СВАТБАТА

Метеоритите падат, впрочем, когато Господ прекадява небесата. Тамянът е още горещ и се топи под досега на неизгарящия Му огън. Частици от размекнатото се стрелват с голяма скорост под мощната Му ръка. Падат вече втвърдени. Мишцата Му ни е поела за пореден път, се оказва.

 А земята ликува всеки път, когато я целуват бързо изстиващите парчета. Защото никога няма да забрави как тя - плоска, неравна и подута, самата тя жадуваше да целуне нозете на възлюбения Божи син, когато Той стъпваше по нея. И макар Той - Безначалното Слово, чието родословие е далеч по-неизследимо от Давидовото, да е отговорен за създаването и на земята, и на небето, и на водите, и на всички живи същества... В земно - небесния си път Той не се поклони на земята. Не дойде и за да отдаде почит Богу. (работа на ангелите е това). Дойде на човека да се поклони, да го събуди за делата му, достойни за уважение, та дори и да му умие нозете..

Прекадяват винаги на сватба. След влизането в храма, а после и след четенето на Евангелието. Когато Адам е видял за първи път Ева, той най-после е усетил онова облекчение и сладостно омиротворяване, че пред него стои не някой, а свой; душа, подобна нему и създадена за него. "И ще бъдат (двамата) една плът." (Бит. 2:24) 

А сватба се прави винаги от жажда. "На утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница" (Лука 13:6) Знаем, че дори Този, който ни дарява живата вода, от която никой "не ще ожаднее", е ожаднял... 

(така и ние смъртните встъпваме в брак от жажда към ближния и към Христос в ближния)

И Господ в любов е създал творението Си, от жажда. И вгражда компас, който да ни води към Него, у нас. “Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ, и няма да учат един другиго, брат – брата и да говорят :”познайте Господа”, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме познаят." (Йеремия 31:32-33).

Тъкмо и лъчите на всяко утро палят свещицата в душата ни, за да познаем, (ако пожелаем), любовта.

Да обичаш, значи да жадуваш. Не да градиш невъобразими кули, да се зазиждаш със стените им, да четеш буквата, а да не допускаш звука до ушите си, да негодуваш за миналото или да обичаш самото чувство на опиянение от липсата на другия. Не да си влюбен в самото влюбване е да обичаш. Да обичаш, значи да се стремиш към ближния. Самата негова личност да е твоя лична цел.

Христос огладнял. И кой не би огладнял на негово място? Нима някой има нужда да бъде търсен само при нужда? Или иска да слуша любовни думи от лицемерни уста? Кой ще се радва

да разбере, че не обичат него самия, а идеала, който са си създали за него? 

Така се случва понякога. Нашата любов не може да спаси другия, ако и сам той не запали факела си.

Христос знаел, че годеницата Му на земята - еврейският народ, не ще Го познае. Защото народът Му бил забравил вкуса на любовта - по-сладки му били плодовете на нивата, въстанието срещу другородците, мъстта срещу поробителите. Горчиво му се виждало робството. 

Но Христос виждал и не ги проклел. Откакто свят светува виждал, че само мъдрите ще палят светилниците си навреме. Истинската любов е огън, който не изгаря, но има нужда от храна, за да гори. 

И "отиде при нея (смоковницата) и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна." 

Всеки знае какво е да те зареже любим човек, понякога се случва дори да те намрази, но колко от нас са умряли, защото не са познали любовта ни? А Христос е знаел какво разочарование ще Го сполети когато се срещне с годеницата Си. Но нали домостроителството се гради от трима - влюбените и Светия Дух? Затова Христос и слязъл при нас - да подготви новата си Невеста - Тази, която няма да се облича вече в смокинови листа, за да прикрива страха, срама и студа си. Тази, чиято дреха е чиста, умита в кръщението, достойна дреха за обручението с Христос в благодатта на Светия Дух.

И тъй “бидейки Бог и Създател на всичко, безстрастният Бог обедня и съедини със Себе си създанието Си.”* И станали двамата една плът - Христос и Църквата. 

За да можем ние да пеем : "Причинителката и Подателката на живота – безпределната Божия Премъдрост Си създаде храм от Чистата и непознала мъж Майка, защото обличайки се в телесен храм Христос, нашият Бог, славно Се прослави." *

А ние не знаем наистина дали Светата Троица, на която се покланяме на всяка наша сватба с Жениха, прекадява небесата. Кому от ангелите е нужно това? Те са премного заети да славословят Бога. Но надяваме се, че нашата любов е достойна за Него, защото знаем как всяка вечер любящият мъж прегръща жена си, дори когато тя дълбоко го е наранила, и от любов и прощава всеки ден седемдесет пъти по седем.

*от богослуженията през Страстната седмица

на снимката : Вход Господен в Йерусалим - събитието, 

което се приема като полагане на началото на сватбата на Христос с Църквата

Този текст е вдъхновен от :

"Бракът като подвижничество" на митр. Антоний Сурожки

"Праисторията на човечеството до потопа" на проф. Боян Пиперов

"Беседа за смоковницата" на свети Йоан Златоуст

текстовете на богослуженията през Страстната седмица