ЧИСТО. ПРОСТО. ПРОСТО ДУШОВЕ. ПРОСТОДУШИЕ. ПРОСТИ МИ.

Чисто. Чисти са градските улици. Чисто и просто не вдигат прах детски крачета. Просто може би само каменоломите. Работниците им понякога са най-добрите събеседници. Особено когато си тръгнал на път, но рейсове няма, и колите за стоп са в оскъдица по чистите пътища. Чисто и пусто е. Често можеш да срещнеш само каменоделците в камионите си да разказват потулените с дълбок прах истории.
То преди повече от хиляди години, по време на Големия прахов потоп, били засегнати от пустотата цели градове и всичките им площади от човешки умове. В радиус от цял световен живот.
Та, оттогава засегнатите от явлението твърдят, че единствените спасителни убежища от усещането за пустота са амфитеатралните подземия на човешкото подсъзнание. Според последните проучвания обаче, в посочените убежища се увеличава значително количеството прах във все по-голям брой новооткрити пробойни ниши, които са родоначалници на...

Простота. Представяш ли си каква конспирация? Прахта да роди простотата в човешките умове. Пустота по улиците, простота - в умовете.
Простота. Тя винаги гръмко е гласяла - "Камъкът не може да се разтопи на сирене." "Лодката не е предназначена за летене." И... "Разбира се, маймуната не се разсмива без увеселение." Това прави прахта - забранява на простотата да мечтае и отсича : "Морето не се влива във въздушния поток."
И да... Сърцето не винаги се смекчава при удар. Възвишените идеали не винаги биват записани. Досадните новини заливат медиите. Но новото вино губи смисъла си в стари мехове - и слава Богу.

Просто душове. Прахта има един-единствен страничен ефект - не си заляга на мястото, колкото и надълбоко да е потънала. Вятърът винаги успява да си присвои част от натрупаното. Често полъхът на вятъра в умовете на хората събужда възвишените мисли, но водата на отчаянието намира начин да ги затисне и да подсигури залягането на прахта, която да се превърне в кал и да навлезе още по-дълбоко във вече лепкавите съзнания на хората в онзи радиус от цял световен живот. Или повече.
Прахта е частица от миналото и това е нейната роля - да скрива неприличното минало, да води до забрава, до самозабрава. Прахта в амфитеатралните подземия на човешкото подсъзнание.

Простодушие. Някои модерни учени твърдят, че простодушието е черта на характера, която се проявява във виждане на света по двуизмерен начин, сиреч, разделяш всички явления на две крайности. Ако например, на един простодушен човек му се наложи да брои овцете в нечие стадо, всяка овца, която не поиска да бъде послушна част от стадото, би била наречена от простодушния - зла, тоест, черна, ако боравим с цветово понятие. А всяка добра овца - бяла. (защото простодушния си я представя чиста, непорочна, нежна и деликатна, едва ли не ефирна...) И така той започва да брои и какво излиза от неговото броене:

Черна овца. 

Бяла овца. 

Бяла овца.

Две бели овци.

Черна овца.

Повлича още една черна овца.

Белите се скупчват, за да избегнат влиянието на

поредна черна овца.

3 бели овце, притичващи към бялото стадо.

Отделили се от стадото : 12 овце. Черни.

Какво правим с черните овце?

Вечната дилема.

Угояваме ги до пръсване, за да не бягат.

Запречваме им пътя, за да не посмеят да намерят свой.

Правим си пържоли от тях.

Печем ги на шиш.

Откъде ще намерим толкова много хора, за да се нахранят с тях?!

Съседът не заслужава да му давам от моите овце.

Черна овца при черен съсед не отива.

Блага дума черна овца не оправя.

Овците са за това овци, за да са бели.

Черното по овцата не се бели с белина.

Трябва да се кастрират, за да не се размножават!

Да им се проведе протокол по правата и задълженията да бъдеш овца.

Просто да ги удушим - казва простодушния според учения човек. Защо нашите души да се душат от тяхното черно зловоние?...

Но овцете са различни. Тези, които броим преди заспиване, най-често са били бели. Когато бяхме малки. Защото са облаци. После стават всеки според творчеството си - черни, сиви, черно-сиви, бело-сиви... И то според творчеството на всеки ден. Някои творения се опитват да са чисто черни. Но аз се съмнявам, че съвсем успяват и наистина го искат.

Но според новите проучвания простодушен се оказва и всеки, който вярва в бялото. Наричат дори Нея простодушна. Защото чисто и просто пое вината за случилото се. По нейно време хора очерняли сърцата си, омерзявали телата си, пророците предвещавали благ огън, пазител, който да ги отърве всички.. от черното. Никой не подозира и до днес в каква пълнота е подготвяла сърцето си, но дойде ден, в който и казаха : "Така ще стане." , а тя отговори : "Да бъде." И творението даде отговора си на Твореца. И Творецът стана човек.

Не само оттогава простодушните не са на почит. А откакто свят светува. И дори още в семената, от които покълваме.
И не само оттогава простодушието се опорочи. А откакто свят светува. Разбира се, че камъкът може да стане на сирене. С лодка може да се лети. Но откакто свят светува, не е да, да е не, разбира се - може би, сигурно - навярно. 

И защо да не може чернилката, която прозира и виждаме, да не е задължително самият обект, а негов белег, странност, особеност някаква, която той с годините е хранил...

И защо да не може тя да се потопи в бистри води и да възвърне цвета си... - белия си цвят?

Какво означава точно да ти е проста душата? 

Да приемаш всичко за чиста монета?

За монета да си готов да се продадеш?

Да харесваш всичко, което утре ще намразиш?

Да си подвластен на вятъра на внушенията си?

Да робуваш на чуждите стъпки?

Да не носиш свой чифт обувки?

Да носиш само свои обувки

и 

да не можеш да влезеш в другите?

Какъв поглед има простодушния човек?

Каква мисъл се заплита в главата му?

На какво ухаят ръцете му?

Колко версти е шията му?

Носът му удължава ли се при определени обстоятелства?

Може ли да крещи?

Позволено ли му е да крещи?

Полезно ли му е да крещи?

Винаги ли мълчи?

Мълчи от страх?

От свян?

Или от доблест

да не нарани другия?

Умее ли да прощава?

Казва ли 

Прости ми. 

О, прости ми, ти, който четеш, че те занимавах с всички тези въпроси. Май е по-добре да отдъхнем, а? Да поседнем малко. Подръж ръката ми. Виж, кранчето на прахта не спира да брои минутите. Не можем да го стигнем. То е в чуждата държава.

Нашата чиста и проста държава е другаде.. Там. Камъкът може да ни нахрани, но ние няма да сме гладни. Лодката може да лети, но не ще ни е нужна. Смехът ни ще бъде радост, а не забава. И морето ще се влива във въздушния поток.

Там отиват не просто прости, не просто чисти, не просто душни, а истински простодушните.

А сега да си пийнем малко от новото вино, а?