Какво правя... II
Кратък наръчник с идеи за вдъхновение при униние
Всеки път е различно, но всичко води към едно - да се свържа дълбоко със себе си и тогава сдуханото се издухва,
а напоследък си стоя сдухана да видя какво ще стане ако не се опитвам да го преборя:),
започвам да се моля или да чета акатист. многократното повтаряне на Радвай се ме оправя. или се шляя безцелно,
май лежа на дивана и гледам някой филм, докато лигата ми тече,
днес просто си забранявам да живея в неосъзнатост. тъгата и радостта са ми еднакво скъпи. и двете носят много и се наслаждавам, а ако мога, се смея, или плача..
познай сега какво правя, като те гледам 5-годишна, как гордо крачиш из къщи с едни големи, мадамски обувки на токчета!...,
обещавам да ти кажа, но не сега - твърде сдухана съм,
какво ли правя? ами обикновено ми е тъпо, тъпо, пък вземе, че ми мине,
е, разбира се, трябват ми приятна книжка, весела компания..,
обаче аз нямам право да се сдухвам! обикновено го пренасям на останалите в къщи. пък и нямам време - винаги имам задачи, а ако се почувствам чак толкова зле, лягам и спя или чистя,
хм...ям много течен шоколад Гайо - той ми е най-добър приятел, гушкам децата или си пускам Parov Stelar...,
готвя, отивам да гледам цветята си, ям, чета, рисувам,
а аз не правя нищо,
свиря на пиано,
сега не съм сдухан, ама ако съм, карам колело или ходя на автостоп до морето. а най-често пия топла чаша с мляко и канела,
излизам на разходка с малкия, поплаквам си на рамото на близък. слушам музика, ако изобщо намеря нещо, разониращо с мен в този момент,
но ако говорим за истинско изгубване - и до ден днешен не съм си изработила план за действие и е мъчително, но нали така и се пораства...,
започвам снимки на капки олио, капки дъжд, капки по стъкло, капки по цветя, капки в морето и вятъра,
присетих се - нямам токчета даже, просто звънвам на приятелка,
нямам решение за себе си,
моля се по-усилено,
пия ракия, е добре де, пиша поезия, слушам музика, която избягвам често или я свиря, всъщност май ги обичам тези състояния, иначе как ще разбера такива болезнени музики като ГРОБ, New Model Army... дето, ако си ги пуснеш по друго време, пак могат да те вкарат там, хах, но най-хубаво е когато си снесъл нещо след това,
мечтая и разглеждам снимки на гори и планини. представям си, че съм там и това е достатъчно,
но от мислене ме спаси рисуването,
а и силната молитва,
танцувам,
творчеството помага, не случайно в лудниците на Запад пускат автентична ренесансова и барокова музика, мога да свидетелствам, че има ефект,
правя проучване какво правят мои приятели и познати когато униват.
(из откровенията на още 22-ма смели мъже и жени)
Всеки път е различно, но всичко води към едно - да се свържа дълбоко със себе си и тогава сдуханото се издухва,
а напоследък си стоя сдухана да видя какво ще стане ако не се опитвам да го преборя:),
започвам да се моля или да чета акатист. многократното повтаряне на Радвай се ме оправя. или се шляя безцелно,
май лежа на дивана и гледам някой филм, докато лигата ми тече,
днес просто си забранявам да живея в неосъзнатост. тъгата и радостта са ми еднакво скъпи. и двете носят много и се наслаждавам, а ако мога, се смея, или плача..
познай сега какво правя, като те гледам 5-годишна, как гордо крачиш из къщи с едни големи, мадамски обувки на токчета!...,
обещавам да ти кажа, но не сега - твърде сдухана съм,
какво ли правя? ами обикновено ми е тъпо, тъпо, пък вземе, че ми мине,
е, разбира се, трябват ми приятна книжка, весела компания..,
обаче аз нямам право да се сдухвам! обикновено го пренасям на останалите в къщи. пък и нямам време - винаги имам задачи, а ако се почувствам чак толкова зле, лягам и спя или чистя,
хм...ям много течен шоколад Гайо - той ми е най-добър приятел, гушкам децата или си пускам Parov Stelar...,
готвя, отивам да гледам цветята си, ям, чета, рисувам,
а аз не правя нищо,
свиря на пиано,
сега не съм сдухан, ама ако съм, карам колело или ходя на автостоп до морето. а най-често пия топла чаша с мляко и канела,
излизам на разходка с малкия, поплаквам си на рамото на близък. слушам музика, ако изобщо намеря нещо, разониращо с мен в този момент,
но ако говорим за истинско изгубване - и до ден днешен не съм си изработила план за действие и е мъчително, но нали така и се пораства...,
започвам снимки на капки олио, капки дъжд, капки по стъкло, капки по цветя, капки в морето и вятъра,
присетих се - нямам токчета даже, просто звънвам на приятелка,
нямам решение за себе си,
моля се по-усилено,
пия ракия, е добре де, пиша поезия, слушам музика, която избягвам често или я свиря, всъщност май ги обичам тези състояния, иначе как ще разбера такива болезнени музики като ГРОБ, New Model Army... дето, ако си ги пуснеш по друго време, пак могат да те вкарат там, хах, но най-хубаво е когато си снесъл нещо след това,
мечтая и разглеждам снимки на гори и планини. представям си, че съм там и това е достатъчно,
но от мислене ме спаси рисуването,
а и силната молитва,
танцувам,
творчеството помага, не случайно в лудниците на Запад пускат автентична ренесансова и барокова музика, мога да свидетелствам, че има ефект,
правя проучване какво правят мои приятели и познати когато униват.
(из откровенията на още 22-ма смели мъже и жени)
Коментари
Публикуване на коментар