Какво правя ....
Тази сутрин исках да полетя към планината. Беше ми тягостно, тъжно и тясно... Толкова тясно, че ръцете ми се сгърчиха от желание да мачкам. Купих пластелин и звъннах на Мая. И на нея и беше такова. Но ми сподели, че... не може да излиза, когато и е тъжно! Трябва да прави колажи! И папие маше, добавих. Затворих и си сложих обувките с токчетата. И вече ми беше по-добре.
Замислих се - а какво ли правят всички други хора, когато им е тягостно?
Пиша върху черни листи с бял писец,
играя шах,
говоря с най-близкия си човек,
хващам гората,
взимам топъл душ,
свиря на най-ниските тонове на пианото,
стрелям с лък,
тичам,
отивам на отдалечено място и крещя,
изливам на лист всичко, което ми хрумва в момента, за да се разбера,
чертая,
драскам,
драскам в тъмното докато гледам звездите,
рисувам,
лепя колажи,
гледам замислено и драматизирам всичко; след това вземам важно решение за диетата си и го съобщавам на всички,
правя си чай, кафе и започвам да си върша работата - рисуването,
танцувам,
танцувам,
танцувам (да, повярвайте, работи безотказно),
чистя, работя, чистя,
отивам на дълга нощна разходка и ям вафли,
затварям се вкъщи и чета докато не ми се оправи настроението,
освен да се сдухвам, си пускам и сдухваща музика или я свиря,
а после преписвам поетични опити,
така - да се уточним - зависи от степента на сдухване - но не винаги слагам токчета, а понякога - кецовете и хващам гората, но най-вече лежа и премислям, предъвквам,
слагам токчета,
не слагам токчета,
гушкам кучето,
подрязвам ноктите на конете и магаретата на едни приятели (нали знаете, както ние, хората, така и животните трябва да си поддържат ноктите изрядни),
слушам Rammstein,
слушам Queen,
и аз бих подрязвал ноктите на коне, ако ми бяха подръка,
но правя всичко, което правя и когато съм щастлив,
променям си настройките - трябва да разбера какво се е случило в детството ми (това е универсалното лекарство),
сядам и се моля на "моето място", което няма да издавам,
опитвам се да си спомня последния път, като бях сдухана, какво правех...,
гледам в точка с часове,
а ако реша и да заплача, котето обръща розовото на лапите, за да ми забърше сълзите,
качвам върхове, пия бира или спя и не искам да говоря с никого,
а при зловещи сдухвания, се пише на лист а4, колкото мъка побере, може и до безкрайност ЗАЩО, запетайка, името му, или каквото и който там имам нужда да ме чуе или прочете, а е най-добре да не ме чува или чете. важно е да е изписан листа. 24 дни, по едно и също време. после - в банята или на балкона, листът се изгаря. това също е задължително. помага, изпробвано е.
като се сдухам ли? усмихвам се!
садя и градинарствам,
плевя,
ходя, ходя, ходя,
обаче наскоро си намерих едно място - до Перловската река, в квартал Иван Вазов. ходя там с колелото, скрито е, самотно. слушам птиците, пуша и пия бира.
(из откровенията на 22-ма смели мъже и жени)
Замислих се - а какво ли правят всички други хора, когато им е тягостно?
Пиша върху черни листи с бял писец,
играя шах,
говоря с най-близкия си човек,
хващам гората,
взимам топъл душ,
свиря на най-ниските тонове на пианото,
стрелям с лък,
тичам,
отивам на отдалечено място и крещя,
изливам на лист всичко, което ми хрумва в момента, за да се разбера,
чертая,
драскам,
драскам в тъмното докато гледам звездите,
рисувам,
лепя колажи,
гледам замислено и драматизирам всичко; след това вземам важно решение за диетата си и го съобщавам на всички,
правя си чай, кафе и започвам да си върша работата - рисуването,
танцувам,
танцувам,
танцувам (да, повярвайте, работи безотказно),
чистя, работя, чистя,
отивам на дълга нощна разходка и ям вафли,
затварям се вкъщи и чета докато не ми се оправи настроението,
освен да се сдухвам, си пускам и сдухваща музика или я свиря,
а после преписвам поетични опити,
така - да се уточним - зависи от степента на сдухване - но не винаги слагам токчета, а понякога - кецовете и хващам гората, но най-вече лежа и премислям, предъвквам,
слагам токчета,
не слагам токчета,
гушкам кучето,
подрязвам ноктите на конете и магаретата на едни приятели (нали знаете, както ние, хората, така и животните трябва да си поддържат ноктите изрядни),
слушам Rammstein,
слушам Queen,
и аз бих подрязвал ноктите на коне, ако ми бяха подръка,
но правя всичко, което правя и когато съм щастлив,
променям си настройките - трябва да разбера какво се е случило в детството ми (това е универсалното лекарство),
сядам и се моля на "моето място", което няма да издавам,
опитвам се да си спомня последния път, като бях сдухана, какво правех...,
гледам в точка с часове,
а ако реша и да заплача, котето обръща розовото на лапите, за да ми забърше сълзите,
качвам върхове, пия бира или спя и не искам да говоря с никого,
а при зловещи сдухвания, се пише на лист а4, колкото мъка побере, може и до безкрайност ЗАЩО, запетайка, името му, или каквото и който там имам нужда да ме чуе или прочете, а е най-добре да не ме чува или чете. важно е да е изписан листа. 24 дни, по едно и също време. после - в банята или на балкона, листът се изгаря. това също е задължително. помага, изпробвано е.
като се сдухам ли? усмихвам се!
садя и градинарствам,
плевя,
ходя, ходя, ходя,
обаче наскоро си намерих едно място - до Перловската река, в квартал Иван Вазов. ходя там с колелото, скрито е, самотно. слушам птиците, пуша и пия бира.
(из откровенията на 22-ма смели мъже и жени)
Коментари
Публикуване на коментар