Ето, пристъпвам в Божия дом. Канари от камъни няма под мен. Няма място за пиедестал и награди. Тихо са струпани камък по камък по Божия под. 

Между камъните е Червено море, Йорданската пустиня, езерата, през които са минавали влъхвите, прескачам ги, така както Божия народ е преминавал чудодейно над тях, подкрепен от Божията мишца. 

На камък лежи вярата ми. Още е скоро родена, милата, и се свлича по камъка като грахово зърно. Все някой ъгъл на камъка я подхваща в утробата си и я връща отново да стои там и да бди. Докато отново не заспи...

Тежък камък е вярата. Или те строшава, или ти я придобиваш. “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.” Гласът на Вседържителя може да е тих като капка, когато стъпките ти се лутат и падаш в дълбоки бездни, и отекващ тътен, когато е нужно завесата на душата ти да се раздере на две. Или повече.

В притвора на храма минават с мен евреите, спасяващи се от египетския цар. Червено море се разпуква, проправя им път, тихо е  като капка, а търсещите докрай стигат в края на пътя....
И там е Господ, както и навсякъде е бил. 

Правя нова стъпка - камък напред. Поставят се скрижалите на Завета, един върху друг, канари от камъни на вярата. Господ е подал ръката си. Поемам я бавно от моето ниско камъче, на което съм стъпила.

Камък напред. Давид пророкува за гвоздеите, с които ще е прободен Спасителя, за дрехите, за които ще хвърлят жребий, за жаждата на устните му, неутолена от жестокостта на неизпълнените човешки желания. 

Стъпка-камък. Богородица се изплъзва от човешките свети ръце на светицата Анна. Поема невръстна към края на пътя, към Светая Светих. Никой не я спира, очите са занемели дъха си. Пристига и вече всичко е ясно...

Иконата е над главата ми. Коленете ми докосват пръстта по камъка. В пещерата съм, на яслите божествени в убежището. Изправям се. Христос се ражда под Витлеемската звезда. Прекръствам се. Викам го да дойде в яслата на моето окаяно сърце. 

Не го чувам. Тих е като капка...





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

По-дири на сърцето

МЕЖДУ БИТИЕТО И НЕ.БИТИЕТО. ГРАДЪТ.

Варничка и Бургазли