ПЪТЯТ НА НАРОДИТЕ
Народът ни, хора, може да е и отвъд народите. В небесните води на правдата.
Всеки наш жест може да изписва архитектски план, който тихо и полека да се съгласува със Законодателя. Възможно е да ударим главата си, но главоболието да не е от този свят. Дори да очерним сърцата си, а чернилката да я поемат облаците. Да изправим гърдите си и да паднем, а в процепите на нощта да преклоним коленете си и да получим прошка.
Нашият живот може да живее, нашата мъка може да лети и да се издига, нашата радост може да е вечна, дори и без да я заслужаваме напълно.
Можем да изберем този път - без остри завои, но с остри зъбери - като обхванем дори един, той ще склони върха си и ще отпусне живителното си мляко. И ни напоява. И ни утолява.
Сега, братя, газим във вода и сме жадни. Забравили сме ръцете си, устните си и пръстта, от която са направени...
Народи, народи.. Пътуват.. Пътуват..
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване