ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Може да сме различни, но борбата на сърцата е еднаква.

Нима всеки път, когато се отчаяме, не приличаме на Юда, който е бил близо до благодатта Господня, без да отваря сърцето си, но покаянието му е толкова изяждащо, че накрая се самоубива. Колко пъти и ние се самоубиваме в прекомерна тъга?

А като се повдигнем, и сме пак с Господа, си мислим - никога няма да се отречем. И сякаш любовта ни към Него, Животодателя, е безгранична, но ето идват и ни питат открито в очите . Или се заглеждаме в нещо около нас. Или подминаваме в задоволство някой беден. Ние се отричаме, не веднъж, не два пъти, а три, а може и повече пъти. Както се е случило и със свети апостол Петър, който обаче сега държи ключовете към рая..

И колкото и да е удивително това, че и в последния си земен миг, всеки човек има шанс да влезе в Царството Небесно, ако познае Царя. Нима не е също толкова удивително, че дори без личби да не можеш да прогледнеш за светлината, ако търсиш, дава ти се знака и разбираш. Както свети апостол Тома по Божие допущение е изпаднал в душевен мрак, чакайки живо свидетелство, че Бог е възкръснал. И го получил.

Именно в края на Светлата седмица в това покайно събитие Христос сякаш ни казва : "Дори и да униеш, ако поискаш да станеш, можеш да се спасиш; дори да се отречеш от Мене, ако се покаеш, ще те вдигна и спася; дори и да не ми вярваш, ако ме търсиш истински, Аз ще ти дам да повярваш."

Какво излиза за нас? Днешното покаяние нищо не ни осигурява, но и днешното изпадане в мрака, също. И за последния влак към райската радост има кондуктори. И пътници. Защото кормчията бди вечно, във вечните векове. Амин.