Публикации

В Я Р А

Всяко убеждение в човека е част от неговата вяра. Вярата е всъщност убеденост в истинността на нещо. .:: мост към по-чиста реалност ::. стремеж към истината..::./   А твоята истина се гради върху съвкупност от истини, които си възприел заради: онова детско „искам“, с което си търсил да разбереш света докато изписваш още с грешки картичките за мама а тоновете бои по стените още са засъхвали и ти си се борел с тежката миризма и въпроса кому е нужна и там, някъде, в някоя от стаите, си се врекъл, че ще боядисваш само с един цвят стените в къщата си като пораснеш, за да не си като другите обсебен от миризмата; или че ще боядисваш и ти с хиляди цветове стените си, само и само някой да не разбере, че не обичаш всъщност да боядисваш. А и тежката миризма е полезна, щом е допусната. Вярата е твоята връзка със света, със себе си и с вярата на другите. Вярата е разковничето за смисъла на твоя живот. Вярата е устой, структура; тя носи ред, който се обновява в рамки

По-дири на сърцето

Сърцето дири да поръси щипка време във всеки отрязък време. Та да се умножи, разточи, преумножи, разплуе или смачка дори; или замени с разтегната милисекунда друго време, поради спомен, копнеж, неотложност някаква. Сърцето не търпи часовете, макар в ритъма на себе си да броди. Времето му е странно понятие - пространство, неузнаваемо до непостижимост. Да, сърцето все нещо иска да постигне - по мембрани, помпи, кръв, артерии - но същевременно това единствено да е вече постигнато , осъществено, за това мечтае сърцето: осъщественото да се е случило,  да се случва,  (и уверение да има, че) ще продължи да се случва. Едно вечно случващо се. Вечно битие. Сърцето няма стремежи как. И какви ще бъдат или не: там промени, програми, разтърсващи събития, катализиращи явления, цикли на катарзис и очистване... Важното е само това вечно случващо се  събитие  в битието да бъде пълнокръвно. Не да има от всичко, а да бъде всичко и не да бъде всичко - и пошло, и прекрасно,                    и мерзко, и в

Варничка и Бургазли

По устните се познават хората, казваше баба. По устните, не по очите.  Има ги и дълги, разляти, стъпаловидни, с много зъби, с малко, има и устни като една, някои са сочни резени праскови, всякакви устни има на този свят. Ама не по формата, дарена някому, ще го познаеш какъв е, а устните ще му гледаш. Че и те душица носят.  Някои се извиват лукаво, други се приплъзват свенливо, има и статуйки, те само тайно се разтварят; има, разбира се, и ненаситни, но и присвити в себе си и Бога, цъфтящи в разговори и молитви, или безкрайно зеещи, чакащи нова радост, била тя мила, тежка или сладостна, но всички, ама абсолютно всички носят всякакви товари, било и най-леките, и винаги, ама абсолютно винаги различно ги препращат към очите.  Всеки човек е уникален. А устните му, начинът да се придърпват рязко, или много внимателно понякога, да попиват думите или да отразяват всеки жест, всяка болка, тревога, надежда, да се издигат, снишават, надолу, нагоре, всеки жест на устните е толкова различен.  Ще ги

Не и отива

На нея не и отива деменция. Чувате ли? Не и отива. На някои хора - да. По-мълчаливите, да кажем. Чиято срамежлива цепка на устните цял живот е страдала, че трябва да се отваря. И да говори за гълъби, хора и съдби, които никой не вижда.  За гълъби тя не говореше. Освен че рецитираше стихотворения. И усукваше като гевреци теории от горчилките си. Че не трябват деца, понеже са неблагодарници. Че мъжете забравят бързо. А хората са страшни същества, по-зловещи от животни - могат да убиват, да лъжат и най-вече да забравят...  Не и звъннах на Великден. Каних се и да я посетя. Да и купя бозичка, а тя да ми разказва, че има проблем с мивката; че циганите трябва да са на сапун; ах, като се сети как е живяла с мъжа си; че си готви сама; той бил разбран и хубав; да внимавам и аз; тя не мърда от леглото; нали трябва да пести за храна; но всичко е “бомба, хазяйке!” и да се смее, смее ли, смее.. сама на себе си, че има един куфар и може всеки ден да замине... /Там, където никой не я очаква, колкото и

Какво правя... II

Кратък наръчник с идеи за вдъхновение при униние Всеки път е различно, но всичко води към едно - да се свържа дълбоко със себе си и тогава сдуханото се издухва, а напоследък си стоя сдухана да видя какво ще стане ако не се опитвам да го преборя:), започвам да се моля или да чета акатист. многократното повтаряне на Радвай се ме оправя. или се шляя безцелно, май лежа на дивана и гледам някой филм, докато лигата ми тече, днес просто си забранявам да живея в неосъзнатост. тъгата и радостта са ми еднакво скъпи. и двете носят много и се наслаждавам, а ако мога, се смея, или плача.. познай сега какво правя, като те гледам 5-годишна, как гордо крачиш из къщи с едни големи, мадамски обувки на токчета!..., обещавам да ти кажа, но не сега - твърде сдухана съм, какво ли правя? ами обикновено ми е тъпо, тъпо, пък вземе, че ми мине, е, разбира се, трябват ми приятна книжка, весела компания.., обаче аз нямам право да се сдухвам! обикновено го пренасям на останалите в къщи. пък и нямам врем

Какво правя ....

Тази сутрин исках да полетя към планината. Беше ми тягостно, тъжно и тясно... Толкова тясно, че ръцете ми се сгърчиха от желание да мачкам. Купих пластелин и звъннах на Мая. И на нея и беше такова. Но ми сподели, че... не може да излиза, когато и е тъжно! Трябва да прави колажи! И папие маше, добавих. Затворих и си сложих обувките с токчетата. И вече ми беше по-добре. Замислих се - а какво ли правят всички други хора, когато им е тягостно? Пиша върху черни листи с бял писец, играя шах, говоря с най-близкия си човек, хващам гората, взимам топъл душ, свиря на най-ниските тонове на пианото, стрелям с лък, тичам, отивам на отдалечено място и крещя, изливам на лист всичко, което ми хрумва в момента, за да се разбера, чертая, драскам, драскам в тъмното докато гледам звездите, рисувам, лепя колажи, гледам замислено и драматизирам всичко; след това вземам важно решение за диетата си и го съобщавам на всички, правя си чай, кафе и започвам да си върша работата - рисуването,

Вижданост

- "Аз искам да те помня все така..." - Несигурна и небрежна? Ха.. - Не, истинска. Каквато си.  Истинска, каквато съм. Нима ти се осмеляваш .... ? Истинска... , каква съм? Дали той я беше видял преди самата тя да се беше видяла ? Наистина, често пъти го питаше - "Как твърдиш това?", а той отговаряше "Запомни. Никой никога не те е обичал като мен." Това още нищо не означаваше. Нищо. Тя не знаеше още, че някой може да гледа с очите на любовта. Изобщо. Какво ли знаеше тя тогава? ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; Баба ми беше католичка. Обичаше да гледа на карти таро, а след това да се моли. Таро, да се моли, цигара; таро, да се моли... Поне си мислех, че се моли. За тарото бях сигурна. На 3 бях когато на терасата излизаше с цигарите. Толкова неумолимо плачеше. 3 седмици подред. Вуйчо си отишъл безвъзвратно вследствие на епилептичен припадък. "Отиди да пушиш" и казвах. (само това я спасяваше от сълзите) А сега тя ме праща да се мол